След 109 славни издания на Джиро д'Италия, има ли все още място за откриване на нови и неизследвани локации както в Италия, така и извън нея? Отговорът е категорично „да“. Изданието през 2026 г. ще представи няколко нови територии, които допълнително ще обогатят безкрайната история на Джирото.
Най-лесният начин да търсите нови хоризонти е да излизате извън границите, както прави Джирото със своите Големи стартове в чужбина. И така, първите три дни в България – освен че ще отбележат 16-ия старт от чужда държава – ще бъдат истински скок в непознатото от колоездачна гледна точка. България има традиция в спорта, но никога не е приемала голяма обиколка, което означава, че има куп нови неща за откриване. От Несебър до Бургас, по бреговете на Черно море, след това от Бургас до Велико Търново във вътрешността на страната и накрая от Пловдив до столицата София – Джиро поставя на голямата колоездачна карта страна, жадна за опознаване, както като дестинация, така и в спортен план.
Новите пътища в Италия
След завръщането в Италия, за да открием нещо наистина ново, трябва да погледнем към Етап 11: Поркари – Киавари. За тосканския град Поркари това е абсолютна премиера. През 1995 г. той е домакин на етап от Джиро д'Италия за жени, но този път сцената е различна. Киавари, от друга страна, приема финал за втори път: първият е от 1958 г., докато през 1994 и 2015 г. е домакин на етапен старт.
Етап 16 е напълно нов, тъй като пресича границата с швейцарския кантон Тичино, отсъстващ от Джиро вече 11 години. Етапът ще премине от Белинцона до Кари, две места, дебютанти в Джирото. Дължината на етапа е 120 км, но той се отличава с изключително взискателен финал. Изкачването до Кари е с дължина 11,6 км със среден наклон от 8,1% и вече се е появявало в обиколката на Швейцария. Победители са двама чисти катерачи: Дарвин Атапума (2016 г.) и Адам Йейтс (2024 г.).
Трасето Фай дела Паганела–Пиеве ди Солиго в Етап 18, също е изцяло ново. Колоездачите са преминавали през градчето в Трентино няколко пъти, но то никога не е било начална или финална точка. Същото важи и за града във Венето, разположен в сърцето на хълмовете Просеко. Джирото минава по неговите улици почти всяка година (включително през 2025 г.), но никога не е спирало там. Малко преди финала колоездачите ще се справят и с изкачването Муро ди Ка' дел Поджо (1,2 км с 12,2% наклон), което е минавано няколко пъти в Джирото и тази година отново ще играе решаваща роля за етапната победа.
Последната нова забележителност е в Кралския етап в Доломитите, който ще отведе пелотона от Фелтре до Пиани ди Пеце. Финалът над Алеге – град, който многократно е бил домакин на етапи – е истинско откритие. След изкачванията на Пасо Дурон, Форчела Стауланца, Пасо Джау и Пасо Фалцарего, колоездачите ще имат възможност да се изпробват в това кратко, но брутално изкачване: 4,9 км с 9,9% наклон. Етап, предопределен да предложи зрелище предвид 5000 метра денивелация, натрупани преди това.
